Отвличането на детето, което разтърси Америка до ядрото й

Това е история, която е най-лошият кошмар на всеки родител. Млада майка и малкият й син отпътуват за работно пътуване до близкия мол. Майката обръща гръб назад за миг и немислимото се проявява. Охлаждането на отвличането през 1981 г. и убийството на 6-годишния Адам Уолш беше случай, който в крайна сметка промени самото естество на американското общество. Ужасното престъпление, което вдъхнови Закона за закрила и безопасност на детето на Адам Уолш, ще остане нерешено за 27 години. В “Доказване на Адам Дом”, Les Standiford разказва загадъчната и напрегната сага. Ето един откъс.

Глава 1: В началото

Малко след обяд, когато изглеждаше обикновен летен следобед, една млада домакиня в Южна Флорида тръгна на пинг пътуване с шестгодишния си син. Това беше нещо като излет, който милиони други майки в цялата страна можеха да вземат в даден ден. Съпругът й, мениджър продажби и маркетинг на местна хотелска компания, забелязал реклама в този вестник и го наричал у дома, за да каже, че месинговите лампи, които са търсили, току-що са били продадени в местния магазин на Сиърс. Може би тя трябва да побегне и да погледне.

Беше щастлива да го направи – искаха лампите и шансът да спести няколко долара изглеждаше прекалено добър, за да излезе. Тя се освежи, облече сина си в къси панталони, поло риза, джапанки и любимата си шапка с голяма капитанска лодка и тръгна към магазина.

Беше понеделник, типично деветдесет градусови атмосферни условия с толкова влажна влажност, но това беше юли в Южна Флорида за теб. Хайде януари, когато останалата част от страната е в дълбоко замразяване, Floridians ще имат отплата. Освен това трафикът в крайградския им град Холивуд беше лек, рано следобед, и беше по-малко от две мили с кола до търговския център Sears Mall. Като бонус мястото за паркиране, което обичаше да използва – близо до приемащия док, на северната страна на сградата, където цялото семейство можеше да го помни – бе отворено.

Точно зад вратите, на входа на отделението за играчки, синът й забелязал видео дисплей с демонстрация на новата игра на астероиди и той молеше майка си да му позволи да играе.

Тя се поколеба, но домашното обзавеждане беше само на няколко крачки и освен това светът все още не се обърна с главата надолу. Тя посочи на сина си къде отива и му каза, че ще се върне след няколко минути, за да го вземе. Тогава тя целуна сина си и се запъти да види за тези лампи.

Тя щеше да преживее момента сто – може би милион пъти. Ако току-що му каза не, “Остани с мен”; ако тя просто се върна на екрана на играта ми по-рано; всяка една от хилядите неща се е случила по различен начин – както се казва, че хвърлянето на криле на пеперуда в Амазонка може да образува цунами в далечно време и място – може би това, което се е случило, може да не е настъпило изобщо.

Но няма промяна в това, което се случи в този ден. Майката лесно намираше продавач в домашното обзавеждане, но имаше малко проблем: те търсеха нагоре и надолу ярките пътеки, но не можеха да намерят нито едно от лампите на дисплея. Служителят беше щастлив да провери в гърба, разбира се – щеше да отнеме само няколко минути. Което се превърна в нещо повече.

Когато чиновникът най-сетне се върна, изреченият от нея смисъл изрече всичко. Магазинът не беше получил нито една от рекламните лампи, но те щяха да се радват да се обадят в момента, в който влязоха. Майката бързо й даде името и номера си и побърза да се върне там, където бе оставила сина си.

Тя чуваше как космически кораби и огнени оръдия излъчваха въздуха, докато бързаше по пътеката и се усмихваше на страстта на сина си за подобни игри. Но когато заобиколи ъгъла, тя спря. Играта се изпълняваше, но станциите й бяха пусти, шумовете, издавани механично от демонстрационната линия. Тя се огледа, озадачена, надявайки се, че ще види как синът й ще се разхожда в близкия детски играчка или ще се запъти към нея откъдето е била. Но тя не го направи.

Тя се бореше с ужасната паника, която всяка майка изпитва, когато се обърне и открие, че детето й изведнъж изчезна от зрението си. Вълните на повърхността на близкото езерце са заплаха. Звуците на далечния трафик предполагат катастрофа, скръб и вина.

Но тя нямаше да се паникьосва глупаво, тази майка. Тя щеше да проследи стъпките си. Щеше да има магазин да съобщи името на сина си и че трябваше да намери чиновник и да докладва. Докато персоналът на магазина е готов, тя ще се върне на мястото, където е оставила колата си. Щеше да чака там, или щеше да дойде при нея, или тя щеше да го намери. Тя нямаше да се паникьосне. Ще намери сина си. Сигурно щеше да намери сина си.

***

На пресконференция в “Капитол Хил” един репортер застана да зададе последен въпрос на Джон Уолш, водещ заместник на закона за защита и безопасност на детето от Адам Уолш, който трябва да бъде обсъден. Уолш, частен гражданин, може би се превърна в най-известния американски боец ​​заради престъпната дейност на изпълнителен продуцент и домакин на дългогодишната телевизионна програма “Най-желаната в Америка”. Но и вследствие на отвличането и убийството на сина му Адам през 1981 г. той и съпругата му Реве са посветили много от енергиите си на живот, за да повишат осведомеността за проблема и за тежкото положение на изчезналите деца в Америка.

В резултат на работата на Уолшъ се появи преминаването на Закона за изчезналите деца от 1982 г., създаването на Националния център за изчезнали и експлоатирани деца през 1984 г. и националната програма AMBER Alert от 2003 г. Уолш разглежда новата законопроект, да отиде пред Конгреса като крайъгълен камък на работата на живота, като премахне пречките за възстановяването на близо 800 000 деца, които всяка година съобщават за изчезнали в Съединените щати.

“Г-н. Уолш – започна репортерът. “Навсякъде сте вършили много добра работа от името на деца и семейства и сте изпратили пред телевизионното шоу някакъв брой злодеяни престъпници. Но се чудя дали някога ви притеснява, че през всичките тези години не сте били в състояние да разберете кой е убил собствения си син?

Това беше въпрос, зададен от невежество, нещо, което направи няколко в стаята да се размият. Уалш успя да отговори, без да губи спокойствието си, но след инцидента той и Реве се свързаха с дългогодишния сътрудник и изследователя Джо Матюс “Най-търсеният”, за да организира среща, която ще се окаже важна. Като ветеран детектив по убийства на полицейския участък в Маями Бийч, Матюс е ръководил и ръководил повече от 20 000 наказателни разследвания и над 2000 разследвания на смърт и убийства и е получил признания и присъди в редица важни случаи, сред които бедните бебета на Маями убийство от изтезания, убийството на разбойниците от Щатския щат Чад Даниел Робъртс и серийния изнасилвач на Канада Уотърлоу Кристофър Майер.

Но по-важно, Матюс, широко признат специалист по полиграфия, е участвал в разследването на изчезването и убийството на Адам Уолш от самото начало, преди двадесет и пет години. Неговите умения и неуморими усилия да доведат до грешки и пренебрегване на доказателства на вниманието на онези, които отговарят за това все още неразрешено разследване, му бяха спечелили уважението и приятелството на Уолшс през годините и след като се оттегли от Маями Бийч, Матюс е отишъл да работи като водещ изследовател на “Най-желаната в Америка”, където бързо бе приписван решаването на първото разследване на случая, убийството на бивш шампион по борба в гимназията от четирима футболисти в Университета Лок Хейвън в Пенсилвания.

Матюс добре съзнаваше, че за цялата добра работа, която Уолшс е постигнала през годините, все още имаше голяма празнота в живота им. Адам беше изчезнал и макар и двамата и те да бяха похарчили огромни ресурси и енергия, опитвайки се да вършат това, което властите не успяха да направят, отговорният човек никога не беше изправен пред съда. И за цялата изненада на въпроса на репортера едва ли беше първият път, когато бе попитан: Уолшс питаше почти същото – само частно – почти всеки ден за четвърт век.

От “Довеждане на Адам Дом: Отвличането, което промени Америка” от Les Standiford с Det. Sgt. Джо Матюс. Copyright © 2011. Препечатани с разрешение на Ecco / HarperCollins.