Едуардо Гарсия, известен като “бионич готвач”, се възстановява от ужасяващо близко до смърт изживяване, което го остави с електрически белези от изгаряне и кука за лявата ръка. Но днес, на 34 г., той споделя посланието си за самоприемане, любов и учене, за да предприеме по-бавно пътуване.
Това беше ловният сезон през октомври 2011 г., а аз бях сам на стрелба с лък в Монтана. Бях на около три мили в задната страна, когато видях останките на бебешка черна мечка. Често вземам природни обекти и ги дарявам на приятел, който ръководи програма за обучение на младежи. Затова спрях да проверя мечката. Аз коленичих и използвах ножа си, за да го издърпам.
В тялото ми избухна една симфония на звук, енергия и светлина.
Аз ще го помня до края на живота си – 2400 волта преминаха през мен. Бебето е било убито от погребан жив електрически кабел.
Следващата ми памет беше небето над мен.
Някак си станах. Чух звука на чакъла под краката ми, докато ходех, мислейки: “Какво правя тук?” Погледнах лявата си ръка и тя беше овъглена и черна, навита на 90 градуса от лакътя срещу моя тяло.
Отидох надолу по пътя към дъното на реката. Най-бързият и лесен начин да получите помощ е да пресечете скалите и храстите и да се насочите направо надолу. Разбрах, че ако се спъна, няма да имам сили да се захвана за втори път. Бих умрял там.
Тази реализация стана метафора за живота ми, който се движи напред: Понякога не става дума за правене на нещата по лесния път, а за поставяне на усилията в по-дългия и по-бавен път.
Кредитирам няколко неща, като ме държи жив и ме измъква от тази планина. Аз съм физически здрав човек, който е взел решението в ранна възраст да направи здравословно хранене фокус в живота ми. Аз също съм уверен външен човек.
Мисля, че това също помогна, докато се движех, аз се засмях: “Не спирайте да ходите, не спирайте да ходите”.
Накрая стигнах до една кабина, където един господин ме посрещна и се обади на линейка. В рамките на един час бях в Ливингстън, Монтана, а спешното отделение беше подготвено за самолет MEDVAC.
Как е това за странно? Сестра ми просто се е качила в планините през уикенда. Когато ЕМТ я повика, тя мина през Ливингстън и току-що включи телефона си навреме за обаждането. Тя успя да скочи на полета на MEDVAC с мен.
Прекарах 48 часа в интензивното отделение в университета в Юта, за да зарежа травма в Солт Лейк Сити. Те ампутират ръката ми, премахват четири от ребрата ми и части от главните мускулни групи в краката и торса ми. Имах и десет месеца интензивна реконструкция на скалпа.
Имах девет изходни рани на електричество, включително един в областта на слабините и вътрешната част на бедрата.
Когато тъканните проби се върнаха от лабораторията, те тестваха позитивно за рак на тестисите.
Аз бях още в ДИС!
Представете си: Имах пластични хирурзи, екип за изгаряне на травми, кардио-гръко-гръцки екип и изведнъж онколози, които всички работят в тандем, за да ме възстановят и да ми спасят живота. Този отбор се измести и ме стабилизира, като постави голяма част от моята реконструкция на задържане.
През януари бях вкъщи и започнах строг режим на химиотерапия, пет дни в седмицата в продължение на три месеца.
Най-трудното за цялото изпитание беше битката със себе си. Аз съм супер уверен човек и имах много чудесни неща. При такава тежка травма, аз трябваше да сложа целия си живот на пауза и да се справя с него. Така че аз взех главата. Нямаше да позволя да потъне кораба ми.
Сега вече четири години след нараняването ми.
Поглеждайки назад, мога да видя, че това беше моето непоклатимо, позитивно отношение, което ми позволи да бъда силен и търпелив, а това на свой ред позволи на екипа ми от хирурзи и болногледачи да си вършат работата. Приемането на помощ от другите, скромността и в крайна сметка справянето и притежаването на “новия” мен ме накараха кой съм днес.
Ето защо правя филм “Зареден: документален филм на Едуардо Гарсия”. Искам да споделя опита си с другите.
Повечето от най-ранните кадри от нараняването и възстановяването ми бяха застреляни от приятелката ми по онова време, Дженифър Джейн, която стана моя основна грижа. Сега сме най-добри приятели и бизнес партньори.
За известно време бях щастлив да позволя на филмовите кадри да седнат в кутия и да продължи моето мотивирано говорене и работа с групи като Фондация Challenge Athletes, която използва спорт, за да помогне на ветерани, ампути и други деца и възрастни с физически трудности.
В крайна сметка реших да направя филма, защото знам, че от него ще дойде толкова много добро. Можехме да намерим частни инвеститори, но вместо това стартирахме проекта “Kickstarter”. Ако съм научил нещо от моето време в болница и възстановяване, това е, че за да оцелееш в живота имаме нужда от помощ от другите и силата на един силен екип и семейство става неудържима.
Аз само започвам да обработвам загубата и емоционалната болка и осъзнавам, че имам много работа.
Но, честно казано, не мога да си спомня живота си преди раната. Тези дни е толкова богат и изпълнен с цели. Аз говоря с деца, които са тормозени в училище. Те виждат протезата ми – с кука за ръка – и мислят: “Ако може да се измъкне там, така може и аз.”
Този ден, най-лошият ден от живота ми, всъщност ме направи по-добър човек.
Сега имам възможността да достигна до повече хора от всякога с моето послание: Не позволявайте на теб да те държи назад. Прости и обичай себе си и го сподели с другите, за да могат да продължат.
Всеки ден е съвсем нов ден със светлина в края на тунела. И това е, о, толкова ярко.
Гарсия е съосновател на хранителната марка Montana Mex и е мотивиращ говорител за здравословен начин на живот. И сега, с режисьора Филип Барибео (“Unbranded”), той стартира кампания “Kickstarter” за набиране на средства за филм за травматичната катастрофа “Charged: The Eduardo Garcia Documentary”.
ното съдействие на Едуардо Гарсия
Каква невероятна и вдъхновяваща история! Едуардо Гарсия е истински герой, който се бори срещу всички трудности и пречки, които животът му поставя на пътя. Неговата история е пример за това, че никога не трябва да се отказваме и да продължаваме да се борим за живота си, дори когато сме изправени пред най-големите предизвикателства. Той е истински готвач, който не се предава и продължава да готви с любов и страст, дори след като е загубил ръката си. Това е истински пример за самоприемане, любов и учене, които всички можем да приложим в живота си. Благодаря, Едуардо, за твоето вдъхновение и за това, че ни показваш, че никога не трябва да се отказваме!