През 1961 г. Тере Дупераут Фасбендер е само на 11 години, когато е била изоставена в морето няколко дни след потъването на платноходката на семейството си край бреговете на Флорида. В мемоарите си “Сам: Осиротели на океана”, Тере разказва цялата си история за известното спасяване, което очарова света. Извадка:
Морето се променя
Докато Харви разказвал историята си на бреговата охрана три дни след като бил спасен и четири дни след това Bluebelle за последен път беше видял Николаос Спачадикис, втори офицер на гръцкия товарен кораб Капитан Тео, сканираше водите на Северозападния провиденден канал. Товарният кораб минава през канала, свързван от Антверпен, Белгия, до Хюстън, Тексас, а Спахидакис е нащрек. От поста си високо на моста, той видя няколко други кораба, разпръснати над морето.
С някакъв странен шанс една от хилядите малки танцуващи бели капачки в далечината привлече вниманието на офицера. Изглежда, че не изчезва като другите. Без особена причина той продължи да гледа малкия и неразпознат петно и да присвива през ярката светлина на слънцето. Отначало го отхвърли като парче отломки; след това реши, че трябва да е малък риболовен лодка, защото може просто да направи малък бум, който може да бъде рибар. После разбра, че не може да има толкова малка рибарска лодка. Той призова капитан Стилианос Куцодонтис на моста.
Когато за пръв път видяхме, обектът беше на около една миля от десния лък. Докато корабът се приближаваше, те бяха зашеметени, за да видят, че това не е лодка, а малък, бял, продълговатият живот плува. Невероятно е, че седеше на него, сама в огромна пустота на морето, беше последното нещо, което би могло да има там: красиво, блондинка коса. Тя гледаше нагоре и махаше слабо. Те се втренчиха в изумителна изненада, сякаш жената Моисей току-що беше предадена на тях от бубите. Зрението предизвика първото възприятие, а след това и разбирането. Откъде идваше?
Момичето се държеше сковано, облегна се назад върху ръцете си, носеше бледо розови педали и бяла блуза, краката й висяха отстрани на поплавъка. Един от екипажите взе снимка, в която се оглеждаше от малките си плавателни съдове, примигвайки срещу слънцето, прегърбено от простора на празното море около нея. Белият й косъм блестеше ярко в слънцето над изпотяваното и болезнено изтеглено от слънцето лице. Тази картина скоро ще бъде свързана по целия свят, а на първите страници навсякъде ще се прокламира чудото на “морето”. Картината беше толкова мощна, че в следващата беше разпространена две страници живот списание: една страница, показваща я на сала, другата показваща само празна вода. По ирония на съдбата, тя е отпечатана в същия въпрос, който разказва за изчезването на Майкъл Рокфелер, син на Ню Йорк, г-н Нелсън Рокфелер, в морето на разстояние от Нова Гвинея. Бе изгубен, опитвайки се да плува на брега от родния кану.
Капитанът нареди да се спрат двигателите и да се постави малък сал над страната. Той се страхуваше, че ако се използват едри и тежки спасителни лодки на кораба, тя може да удари светлината на детето и да я забие през борда. Мъжете бързо притиснаха няколко празни петролни барабана и спуснаха импровизирания сал над страната.
Изведнъж капитанът извика да побързат. Акулите, които може би са били привлечени от размириците, или може би са я преследвали, защото знаеха колко дълго, обикалят малката плувка и се приближават до краката на момичето. Членовете на екипажа претъпкаха релсите и извикаха на момичето да не скача.
Евангелос Кантзилас, член на екипажа, бързо измъкна тежкия плавателен съд на поплавъка и вдигна момичето на борда. Тя падна в ръце. Той се отдръпна обратно край кораба. Друг екипаж в дъното на пилотската стълба подхлъзваше купата под раменете на детето и тя беше издигната, леко висяла на въжето, няколко разкази до палубата.
Устните й бяха подпухнали, кожата му бе изгорена, бузите й бяха потънали, косата й беше почти бяла от тропическото слънце и очите й бяха тъпи и невиждащи. Моряк я вдигна и я застана на палубата, но краката й се свиха. Очевидно беше силно дехидратирана и в отчаяна форма. Куцодонтис я вдигна леко и я занесе в резервна кабина, където тя беше поставена в легло. Древните гръцки моряци, със сълзи в очите си, се пресекли, докато гледаха, безмълвни. Малко по-късно те нежно подадоха глътки вода и пресен сок от портокал, леко разцепиха солта от огненочервеното си тяло с влажни кърпи и сложиха Вазелин върху пукнатините си.
Капитанът се опита да я накара да поговори, но тя не отговори и очите й не показаха, че тя го е видяла или чувала. Той продължаваше да се дърпа и да се моли, но беше предимно комасан и се страхуваше, че е твърде далеч – от какъв изпитание едва можеше да си представи.
– Не можеш ли да ми кажеш името ти и как се озова във водата? попита той. – Искам да съобщя на бреговата охрана, че сме ви открили. Ако ми кажете името ви, мога да изпратя информация до вашите роднини, че все още сте жив.
Най-накрая тя поклати глава слабо и посочи с мисълта, че тя трябва да е единственият оцелял от някаква катастрофа в морето, която е претендирала за останалата част от семейството й.
– Не можете да сте сигурни, че са загубени – каза той. – Може би някой друг кораб ги е спасил.
Тя отново поклати глава и отново посочи към водата. Тя сякаш казваше, че ги е видяла, че са погълнати от морето. Една дума, “Bluebelle,- едва я изтръгна от сухото си гърло и от устните си.
– Имате ли някакви роднини навсякъде? – попита капитанът.
Тя кимна и той се наведе, докато шепнеше “да” в ухото му. После успя да му каже, че името й е Terry Jo Duperrault и че има роднини в Грийн Бей, Уисконсин. После отново се измъкна в безсъзнание.
Бреговата охрана не беше предупредила Coutsodontis да бъде нащрек Bluebelle оцелели, но беше чул слухове, че разказва за спасяването на капитан Харви. Беше обръщал малко внимание на това, макар че знаеше, че е в общата околност, където Bluebelle изчезнал.
Той телеграфира бреговата охрана в Маями: “Вземи блондинка, кафяви очи, от малък бял сал, страдащи от излагане на удар и шок.” Име Тери Джо Дупетрах. Bluebelle.”Това е наелектризиращата новина, която кара капитан Барбър да се втурне в залата за разговори, но също така беше известно, че през нощта Тери Джо Дупераут е най-известното момиче в света.
Дори ако не беше сигурно, освен Харви не беше напълно достоверно разбрано, какво се беше случило с него Bluebelle и дупърът, вече беше ясно, че Харви не е единственият оцелял. По някакъв начин Тери Джо бе оцелял както каквото и да беше попаднело в платната и след това четири дни без вода при изгаряне на дневното слънце и замръзващите нощи, като през цялото време по някакъв начин се беше балансирало върху плаващ живот, който беше на около два и половина фута на пет фута – един продълговати пръстен от платно покрит корк с въже въжета в средата, която е проектирана да се държат за няколко часа от оцелели във водата, не язди за дни. (The Капитан Тео не получиха плувка, но бреговата охрана намери няколко дни по-късно. Почти се беше разпаднал.) Поплавъкът всъщност беше такъв, който беше притиснат напред към кабината Bluebelle. Ветроходните моряци на гръцкия екипаж поклатиха недоверчиво главите си към мисълта за това, какво трябва да преживее това младо момиче.
Извадки от “САМО: Осиротели на океана” от Тере Дупераут Фасбендер и Ричард Д. Логан, доктор. Извадка с разрешение от Publishing.
еизразителни. Това е една от най-вълнуващите истории за спасяване, която никога няма да бъде забравена. Тере Дупераут Фасбендер е истински герой, който успя да оцелее в морето сама и да преживее толкова много. Нейната история е вдъхновяваща и ни показва, че дори в най-трудните моменти можем да намерим сила и да продължим напред.