Преди 50 години телевизията помогна да се сложи край на Маккартизма

Изслушванията на Армията и Маккарти от пролетта на 1954 г. се наричат ​​”първият голям политически спектакъл, направен за телевизията”, а под горещи телевизионни светлини в засегнатата канцелария на Сената тази мисия на Вашингтон ударила точката на кипене преди 50 години.

Неочакваната война на думите в следобеда на 9 юни 1954 г. бележи падането на ефир демагога, живял по телевизията, сенатор Джоузеф Маккарти. И тя запечата симбиотична връзка между правителството и телевизията, която оттогава е нараснала само в половин век.

Маккарти, републиканец от Уисконсин, е председател на Постоянната подкомисия за разследвания на Сената. Неговите свирепи запитвания, макар и популярни сред разтревожени хора, бяха критикувани от комунистическия лов на вещици. Вкусът му за размазване на целите на неговата антикомунистическа кампания, независимо дали е виновен или не, създава термина “Маккартизъм”.

Но въпреки предишното си използване на телевизионни речи и новинарски конференции, за да спечели подкрепата на комунистическия избирател, Маккарти, по ирония на съдбата, щеше да бъде отменен от излагането на телевизията по време на това, 30-то от 36-те дни излъчвани изслушвания в “червено влияние” армията.

– До този момент, сенаторе, мисля, че никога не съм измервал жестокото ви жестокост или безразсъдство – избухна Джоузеф Уелч, адвокат на Бостън, който представляваше армията, докато той запалил Маккарти. Следеният свят погълна. Никой не се бе заговорил по този начин с “Тайгъри Джо”.

Но Уелч беше прекъснат по време на кръстосаното разглеждане на Рой Койн, ключов помощник на Маккарти. Маккарти бе обвинил Уелч в това, че се опитва да “вкара в комисията” млад адвокат от собствената си адвокатска кантора, която имаше комунистически връзки – или така заяви Маккарти.

Уелч беше близо до сълзите на праведно възмущение в атаката на Маккарти.

– Нямате ли чувство за благоприличие, сър?
– Нека не убиваме това момче, сенаторе – каза Уелч и се опитва да се вмъкне в познатите цитати на Бартлет: “Нямате ли усещане за благоприличие, господине, най-сетне? Не си ли оставил чувство за чест?

След облекчението на Уелч и аплодисменти от галерията, развълнуваният Маккарти се обърна към Кон и каза: – Какво стана?

Това се случи: заклинанието за несъстоятелност, което телевизията помагаше да създаде за него, беше разбита, за да може всички да видят, докато се случи, от брега до крайбрежната телевизия.

От този момент Маккарти загуби позицията си с обществеността. Обвинявайки го в злоупотреба със законодателните си правомощия, Сенатът го осъди няколко месеца по-късно. През май 1957 г. той умира на 48-годишна възраст от чернодробна недостатъчност.

Медийният учен Бен Бадкиян обхвана изслушванията като репортер на The Providence (R.I.) Journal-Bulletin.

“Маккарти беше важна част от историята след Втората световна война, тъй като телевизията се превърна в основен инструмент на американската политика с всичките й грехове и предимства”, казва Багдикиан, сега 84.

Изслушванията, добавя той, “бяха първата демонстрация на това как мелодрамата в политиката беше направена за телевизията. Изслушванията бяха голяма драма, а телевизията я изяде.

Настройване на сцената за телевизионно покритие
Като първото национално телевизионно разследване в Конгреса, той постави началото на телевизионните политически копродукции, включително изслушванията в Watergate, Iran-Contra и Thomas-Hill. Във всеки случай възможното присъствие на телевизионни камери направи повече от покриване на събитието. Телевизията също го управляваше.

Подобно на “Сам Ервин” на Уотъргейт или “Оливър Север” на “Иран-Контра”, изслушванията “Армията-Маккарти” се похвалиха с колоритен герой, а не с Маккарти и Уелч. Както всеки зрител можеше да види, те бяха изследване в контрасти: ерудитът, патрициецът Welch срещу Маккарти, глупак, който се славеше в липсата на усъвършенстване.

“Чувствах, че ако обществеността може да види как работи Маккарти, те биха разбрали колко абсурдна фигура всъщност е,” пише президентът на мрежата на ABC Leonard Goldenson в мемоарите си от 1991 г., обяснявайки решението си да излъчва изслушванията, -gavel.

Цената на ABC за излъчване на 188 часа изслушвания е “нагоре от 600 000 долара, което тогава не можехме да си позволим”, пише той.

Но и като борещ се също, ABC нямаше популярен дневен график. Така че докато CBS и NBC се придържат към доходоносните си разписания с шоута като “Ding Dong School”, “The Big Payoff” и “Водещата светлина”, ABC привлича непривична тълпа от около 20 милиона зрители, развълнувани от чисто нова контрапрограмиране.

Валтер Бърнстейн беше сред запалените зрители. Нарастващ телевизионен писател, който наскоро се присъедини към комунистическата партия десетилетие по-рано, той беше сред десетките актьори, режисьори и писатели, които бяха подложени на подривни действия по време на “червената заплаха”, която Маккарти помогна.

Бъдещите кредити на Бърнстейн включват сценария за филма “Fail Safe” от 1964 г. и телевизионната му версия с Джордж Клуни преди четири години.

Но през 50-те години на миналия век той бил принуден да влезе в сенките. Той продаде скриптовете си чрез посредник, който, вземайки писмения кредит на Бърнстейн, служи като свой таен заместител. Това е маскарад, който вдъхновява “Фронта”, комедията му от 1976 г. с участието на Уди Алън.

Като се връща към изслушванията, Бърнстейн, сега 84, предупреждава, че черните списъци не са изчезнали мигновено преди 50 години днес. Но това, което той видял този следобед “даде на всеки един лифт: че някой като Welch ще отведе Маккарти.”

Беше страхотен ден за нацията, в очите на повечето хора – и страхотен телевизор.

Like this post? Please share to your friends:
Leave a Reply

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

17 + = 18

map