Неве Кембъл живее мечта с “The Company”

Неве Кембъл живее мечта с “The Company”

В края на 90-те години, Неве Кембъл е често описвана като една от най-горещите млади актриси в Холивуд. С водещи роли в телевизионния сериал “Party of Five” и “Scream” филми, както и “Wild Things” и “Three to Tango”, тя се отпразнува като с блестящо бъдеще.

Но през 2000 г., след като “Party of Five” приключи и “Scream 3” бе освободен, Кембъл по същество изчезна (макар че впечатли критиците с нейното тихо и замислено представление през 2001 г. “Паника”).

Кембъл приписва най-вече лошото време и лошия късмет, но изходът за по-голямата част от енергията и страстта й през последните няколко години се разкрива само сега.

Нарича се “Дружеството”, летопис по стената на балет “Джофри” в Чикаго.

Камбъл, бивша професионална танцьорка в родната си Канада, замисля проекта и поръча сценарий от Барбара Търнър, който написа “Полок”, след което убеди Робърт Алтман да поеме кормилото.

Но това беше лесната част, в сравнение с обучението, което 30-годишният стана като единствената професионална актриса, която играеше член на компанията. Останалите роли отидоха на танцьори от “Джофри” и за да вървят в крак с тях, Кембъл се завърна във форма, след като напусна танците в продължение на девет години, отчасти поради наранявания.

AP: Колко време тренираш преди да започне филмът?

Кембъл: Обучих 8½ часа на ден в продължение на шест месеца. Направих само четири и половина месеца с един треньор, правейки Пилатес и правейки рехабилитация за нараняване на коляното и работейки по парчетата. И тогава направих още един месец и половина с балет “Джофри”, като научих всички балети.

AP: Това звучи ужасно.

Кембъл: Да, но това е, което трябва да направите, за да можете да го издърпате, да се изравнявате с куп професионални танцьори. В никакъв случай не исках да вляза в тази компания и да не се изкачвам, особено като сам професионален танцьор.

AP: Смятате ли, че сте достигнали това ниво?

Кембъл: Да, мисля, че дойдох там. Бях обезпокоен, че няма да бъда, но след като стигнах там и получих подкрепата на танцьорите, мисля, че го направих.

AP: Рисували ли сте сериозни наранявания?

Кембъл: Не наистина. Знаех, че ще се появят някои стари наранявания, но знаех, че ще мога да се справя с тях. Счупих ребрата три дни преди да стигна до Чикаго, така че направих целия филм със счупено ребро.

AP: В какъв момент смятате, че Алтман ще бъде правилният човек, който да ръководи “Дружеството”?

Кембъл: От самото начало Барбара и аз казахме, че този филм трябва да бъде Altmanesque, защото не исках да правя филм за момичето от грешната страна на парчетата, която става балерина, или момичето, което е в хор и иска да да бъде главницата и да стигне там. Видяхме тази история и това е малко скучно, нали? И не ви казва много за танцовия свят.

AP: Вие правиш разлика там, като казваш, че искаш да е “Алтманенск”, но не знаеше, че наистина ще го направи.

Кембъл: Не. Ние просто го сложихме на върха на нашия списък. Казахме: “Добре, има Робърт Олтман, а след това, реалистично, има и тези 20 души …” Мисля, че току-що стана танц. Той откри, че може да се отнася към изкуството и да не продава. Танцьорите са такива видове художници, и това е кой е Боб.

AP: Разбирам, че е орязал много сценарий диалог, особено между вас и Джеймс Франко, който играе любовта ви интерес.

Кембъл: Би било грешка да има начало, среда и край на тази история. Боб наистина искаше да се почувства по-скоро като танц, така че да се съчетае с останалата част от филма и затова реши да играе “Смешни валентинки” по време на всяка от нашите сцени, така че да е бил pas de deux.

AP: Преди сте били вокално противопоставени на голотата, а в този филм ви изглеждат голи за кратко. Какво промени решението ти?

Кембъл: Никога не съм се противопоставял на голотата. Това, срещу което се противопоставям, е голотата за бокс офис. С това, това е физичност, това е танц, това е комфорт с тялото ви. Това не са сексуални сцени. Ако погледнете европейските филми, виждате много голота и не го поставяте под въпрос, защото гледате хора, които просто съществуват. Виждате хора да стават от леглото и са голи, знаете ли какво имам предвид? Когато голотата се случва само в сексуалните сцени, това за мен прави наистина очевидно защо е там.

AP: Тревожи ли се, че се възприема като момичето от “Scream”, което се опитва да направи нещо сериозно?

Кембъл: Какво би било погрешно с това? По-добре е да бъдеш момичето от “Scream”, което не се опитва да направи нещо сериозно. Когато започнете в този бизнес, вие вземате нещата, които ви идват. “Scream” беше чудесно за това, което беше. За филма на ужасите той беше интелигентен, беше смешно, само се смееше. “Party of Five” спечели Златен глобус, това беше добре писана телевизионна серия. Това е наистина смешно, възприятията на хората. Обвиних ме, че правя тези неща.

AP: Смятате ли, че “Компанията” ще ви помогне да получите ролите, които винаги сте искали?

Кембъл: Мисля, че това ще помогне да променя възприятието за мен, което е погрешно схващане така или иначе … защо бихте казали, че единственият човек, способен да прави ужасни филми, или те са способни само да правят качествено телевизионно шоу? Ще промени ли това, дали хората ще ме вземат малко по-сериозно? Да. така мисля.

About the author

Comments

  1. Когда в конце 90-х годов Нев Кэмпбелл была часто описывалась как одна из самых горячих молодых актрис в Голливуде. С главными ролями в телесериале “Вечеринка пятерых” и фильмах “Крик”, “Дикие штучки” и “Три танго”, она праздновала свое блестящее будущее. Но в 2000 году, после завершения “Вечеринки пятерых” и выхода “Крика 3”, Кэмпбел по существу исчезла (хотя впечатлила критиков своим тихим и задумчивым выступлением в 2001 году в “Панике”). Кэмпбел приписывает большую часть своей энергии и страсти за последние несколько лет только что открытому проекту “Компания”, летопись на стене балета “Джоффри” в Чикаго. Кэмпбел, бывшая профессиональная танцовщица в своей родной Канаде, задумала проект и заказала сценарий у Барбары Тернер, которая написала “Поллок”, после чего убедила Роберта Олтмана взять на себя руководство. Но это была легкая часть по сравнению с обучением, которое 30-летняя актриса прошла как единственная профессиональная актриса, игравшая члена компании. Остальные роли досталис

  2. Когда в конце 90-х годов Нев Кэмпбелл была часто описывалась как одна из самых горячих молодых актрис в Голливуде. С главными ролями в телесериале “В пяти минутах от дома” и фильмах “Крик”, “Дикие штучки” и “Три танго”, она праздновала свое блестящее будущее. Но в 2000 году, после завершения “В пяти минутах от дома” и выхода “Крика 3”, Кэмпбелл по существу исчезла (хотя впечатлила критиков своим тихим и задумчивым выступлением в 2001 году в “Панике”). Кэмпбелл приписывает большую часть своей энергии и страсти за последние несколько лет только что открытому проекту “Компания”, летопись на стене балета “Джоффри” в Чикаго. Кэмпбелл, бывшая профессиональная танцовщица в своей родной Канаде, задумала проект и заказала сценарий у Барбары Тернер, которая написала “Поллок”, после чего убедила Роберта Олтмана взять на себя руководство. Но это было легкая часть по сравнению с обучением, которое 30-летняя актриса прошла как единственная профессиональная актриса, игравшая члена компании. О

Comments are closed.